Готовый перевод The Godly Lord's Daily Hypocrisy / Божественный лорд: Двуличная любовь: Глава 6

Су Е изпустил едно ууу:

— Девет хиляди небесни мълнии... да се завърне жив оттам вече е постижение.

Фу Не се изсмя зловещо:

— През тези над сто години ти се затвори в Гуйюй всъщност само за да го търсиш, нали? Иначе, след девет хиляди небесни мълнии, той нямаше да се завърне толкова бързо.

— Нищо подобно, ходих да раждам. — Су Е не искаше да раздува тази тема; сети се как Юй Хэ на дъното на река Хуанцюань стискаше здраво душата на Сун Юйтин, и от това му стана адски неприятно. — Не го ли видя?

— С кого си раждал? — Влязъл в двореца Дамин, Фу Не положи Су Е върху дяволски широкия кушетка-диван. Су Е ухаеше на сандалово дърво, а Фу Не му наля вода. — Ти, мама му стара, пред жена можеш ли изобщо да се възбудиш?

— Хей, аз по принцип си харесвах жени, вие ме провалихте... — Су Е се обърна на кушетката с гръб към Фу Не. — Още от самото начало трябваше да прекъсна любовните връзки и да се откажа от страстите, иначе щях ли да се докарам до този хал?

Дланта на Фу Не се спусна върху рамото му, за да извлече бавно злобата и гневното отмъщение, натрупани в тялото му:

— Защо просто не изчакаш още малко? Когато Хуанцюань престане да приижда, тръгни с мен към свещената планина Пухуа.

— Първо трябва да се преродиш като Буда, нали знаеш. — Пръстите на Су Е се вкопчиха в брокатеното одеяло. — Щом станеш Буда, ще трябва да спазваш заповедите и да живееш въздържано. За какво ми е да те следвам тогава? Да ям вегетарианска храна и да пея будистки сутри? Няма да го издържа. Един жалък живот е всичко, което имам, и дори Буда не може да ме спаси.

Ръката на Фу Не, поставена на рамото му, се стегна внезапно, той го дръпна към себе си и го притисна в прегръдките си. Знаейки, че в момента Су Е почти нищо не вижда, той вдигна ръка и стисна здраво брадичката му:

— Кажи ми, какво направи през тези сто години? Защо след като Наследният Принц тъкмо се върна от преминаването през небесното изпитание, се втурна право към Хуанцюань? Какъв е този смъртен, чиято душа отведе със себе си?

Брадичката на Су Е го болеше жестоко от стисъка му. Опита се да бутне ръката на Фу Не, но китката му беше затисната. Със стиснати зъби Су Е отвърна:

— Не знам.

— Не знаеш ли? — Фу Не се изсмя сардонично. — А Е, ти никога, абсолютно никого не си идвал в Преисподние изцяло заради мен. Току-що си мислех: колко хубаво ще е, ако Наследният Принц те е забравил, така ще спечеля шанс. Но щом Наследният Принц те е забравил, защо ти не можеш да го забравиш? Защо каквото и да правя, винаги излизам крачка зад Юй Хэ? Защо накрая все не ми достига мъничко? Къде точно бъркам? Преди нямах шанс, но дори и сега да го нямам, пак ще се боря за този шанс!

След тези думи устните на Фу Не се свлякоха върху неговите. Су Е отчаяно се заборчи в прегръдките му, отвори уста и ухапа Фу Не по устната, докато вкусът на кръв не се разнесе между зъбите им. Су Е изруга:

— Ти луд ли си, бе, мамината ти...

Фу Не не слушаше нищо, притиснал ръцете му към кушетката с желязна упоритост. Неговата все още кървяща устна целуваше устните, носа и бузите на Су Е, оставяйки следи от алени червени капки. Су Е се поблъска още малко, но не успя да се освободи и бързо загуби сили. Той отпусна безжизнено тяло върху кушетката, втренчил овършени в празнотата очи в балдахина на леглото:

— Фу Не, той наистина ме забрави.

Като чу задавения плач на Су Е, Фу Не почувства как всичко губи смисъл. Той отпусна ръцете на Су Е, погледна влажните му мигли и изведнъж усети нова вълна от ярост, разпалваща се в гърдите му:

— Значи тази смъртна душа има общо с теб, така ли? — Фу Не се наведе над лицето му. — Какво, по дяволите, направи? Стоиш толкова близо до мен, но защо усещам, че всеки момент ще се разсееш и ще изчегърташ от този свят?

Су Е вдигна ръка и покри очите си с лакът. След като Линъюэ напусна тялото му, духовната му енергия постепенно се разпадаше. Първо щяха да отслабнат петте сетива — щеше да спре да вижда, чува, усеща миризми, студ и топлина, губейки вкусовите си усещания. А след това, съвсем бавно, тялото му ден след ден щеше да увехне докрай.

Когато божество умре, истинското му тяло по принцип се разтваря в природата, а духовната същност се пръсва из Шестте Мира, за да подхранва всичко съществуващо.

Но истинското тяло на Су Е нямаше да се разтвори по този начин, а божествата смятат за най-голям срам да не могат да изчезнат в естествено преображение след смъртта си.

— Фу Не, ако умра, ще можеш ли...

— Можеш ли, да му се не види, да спреш да приказваш такива неща? — Фу Не помълча за миг. — И какво смяташ да правиш оттук нататък? Наследният Принц се върна, макар и да не те помни, мислиш ли отново да го търсиш и да започнете отначало?

Су Е тихо хлипна:

— Абе, я стига... През тези над сто години го осъзнах. Той е Наследният Принц на Мира Богов, вбъдеще ще наследи трона на Императора и ще управлява Шестте Мира, така че му трябват наследници. Може би тогава ще трябва да си вземе Жена наследного принца. Не мога да понасям мисълта да деля своя мъж с друга жена или друг мъж; вместо да си търся белята и да се мъча, по-добре е, докато той ме е забравил, всичко да приключи тук.

— Тогава защо дойде в Преисподние днес? — Фу Не дръпна ръката му от лицето му и видя, че очите му вече са пълни със сълзи. — Той те забрави, а ти очевидно умираш от мъка, какви ги дрънкаш тук, че уж си го осъзнал? Има ли поне една истина в думите ти?

Фу Не продължи:

— Когато казваше, че не ме харесваш, поне изглеждаше искрен, дявол да го вземе. — Той вдигна ръка да изтрие сълзите от лицето на Су Е. — А Е, казвам ти го сериозно: остани с мен, аз ще се грижа добре за теб.

Су Е изкриви устни в гримаса, изглеждайки сякаш му се плаче, но се опитва да го сдържи. Злобата в тялото му се бе изпарила, а погледът му отново стана ясен. Той се изправи в седнало положение и с ръкав избърса лицето си. Бледото му, пищно и изящно лице винаги изглеждаше малко уязвимо заради слабостта му, и въпреки че по природа изглеждаше сякаш се усмихва, той непрекъснато се опитваше да се показва студен и жесток.

— Онзи хлапак... изглежда ти смътно познат, нали?

Сега, след като се замисли и си спомни по-внимателно, Фу Не видя, че детето наистина беше пораснало доста, но в чертите между веждите му все още личаха отпечатъците от детството му:

— Това дете е душата, която доведе от Преисподние преди повече от сто години, нали така?

Су Е каза „ъхъ“:

— Фу Не, мога ли да те помоля за една последна услуга?

Фу Не го изгледа с намръщено и мрачно излъчване:

— Какво се опитваш да кажеш?

Су Е отговори:

— Наистина, след това повече няма да те занимавам с моите проблеми.

— Тогава и сега няма нужда да ме занимаваш! — на Фу Не му се струваше, че ще си счупи задните зъби от яд. — Каква е тази последна услуга? Какво? Ще ти свършва ли животът, щом я изпълня, или ще скъсваш всякакви връзки с мен?

Су Е: „……“

Той се чудеше дали да каже истината на този призрак. Според слуховете в Мира Богов, Царь Мертвых имал свиреп нрав и с него било невъзможно да се излезе на глава, но всъщност той беше просто призрак с прекалено бурно изразени емоции и чиста душа — радостта, гневът, скръбта и щастието му бяха изписани на лицето, а мислите му се разгадаваха изключително лесно. Су Е си помислеше ли само да си признае истината, Фу Не сигурно пак щеше да започне да беснее и да скача до тавана.

— Не можеш ли просто да спреш да ме харесваш?

Гневът и яростта на Фу Не се превърнаха в безотчетна лудост:

— Тогава защо по дяволите ме сваляше в началото?!

Су Е: „…… Аз наистина не съм...“

Фу Не ядосано отметна ръка и стана. Су Е веднага се защити:

— И аз съм мъж, знам много добре какви са мъжете — щом някой се покаже малко по-сърдечен, веднага си мислят, че става дума за умишлено сваляне и проява на симпатия. Но аз наистина не съм правил нищо подобно, мама му стара, аз абсолютно нищо не съм направил...

В този момент Фу Не не беше в състояние да чуе нищо. Откакто Су Е се бе държал така, сякаш възнамерява да скъса всички отношения с него, той беше толкова бясен, че му се приискваше да го надупчи от бой:

— Какво искаш да те моля?

— Онзи хлапак... би ли могъл да...

Фу Не пое дълбоко въздух:

— Макар да не знам какво точно правиш, няма да кажа на никого за това дете. Но този път няма да се откажа. Юй Хэ те е забравил, но аз не съм те забравил, А Е! Дай ми шанс, аз наистина ще се грижа за теб. Дай ми малко време, след това двамата заедно ще отидем в свещената планина Пухуа.

Когато чуваше подобни думи от Фу Не преди, Су Е винаги си мислеше, че понеже онзи твърде лесно раздава думите за обич, е трудно да различи искреността му, затова никога не ги взимаше на сериозно. А когато беше с Юй Хэ, последният почти никога не говореше така, но въпреки това Су Е беше хванат в капана на чувствата му.

Но сега, слушайки тези думи на Фу Не отново, Су Е усещаше само едно — че е твърде късно.

Глава 6

Заради буйстването на Наследния Принц на Мира Богов, река Хуанцюань бе преляла страшно много този път. Когато тя се успокои, двата ѝ бряга бяха в пълна бъркотия. Мэн По Фань Пэн бе довела Син Е да седят в беседката край Моста Нахе, нареждайки на призрачните слуги първо да разчистят бреговете и временно да не превеждат душите, а да ги оставят да починат настрана, докато злата енергия в Хуанцюань не се утаи малко и едва тогава да преминат през Моста Нахе.

В беседката имаше голям котел, в който къкреше жълтеникава течност. Син Е усещаше парлива миризма дори от голямо разстояние, но същевременно тя му се струваше някак позната.

Той беше чул немалко легенди и истории за Шестте Мира, разказани му от Цинмин, и знаеше, че това е Суп Мэн По. Неговият вкус се променяше при всяка смяна на Мэн По. Когато смъртните умрат и душите им стигнат в Преисподние, тези, които подлежат на прераждане, са отвеждани край Моста Нахе, където пият по една чаша Суп Мэн По, за да забравят миналия си живот, преди да преминат моста и да се впуснат в кръговрата на преражданията.

Син Е подпря брадичка с една ръка и загледа далечния дворец Дамин:

— Калеко, наистина ли на моя наставник няма да му се случи нищо лошо? Защо толкова дълго време все още не се е върнал?

Призрачният слуга, който почистваше изкъртените дървени отломки наблизо, се усмихна и каза:

— Малкият Шэньцзюнь, не се тревожи! Нали Повелитель Духов е този, когото Царь Мертвых някога е възнамерявал да отведе в Преисподние за своя законна съпруга... Ако не беше... — и по средата на изречението лицето му изрази дълбоко съжаление.

Фань Пэн галеше червената торбичка за талисман на кръста си, на която висяха и две яркочервени капки цинобър. Тя въздиша тежко и продължи думите му:

— Ако не беше фактът, че божествената и призрачната духовна същност не се сливат, може би наставникът ти щеше да е станал наша съпруга на Царь Мертвых още тогава.

Син Е я наблюдаваше как гали торбичката на кръста си, след което погледът му се плъзна към неговия собствен кръст. Там също висеше торбичка — черна на цвят, избродирана с мотиви от тръни, пълна с ароматни билки. Тя бе изработена от Су Е още когато той беше съвсем малък, за да я носи постоянно със себе си и да отблъсква злите духове. През изминалите години, колкото и рядко да се появяваше Су Е, винаги слагаше по малко ароматен прашец в торбичката му.

— Но нали моят наставник... е мъж? — Син Е не се сдържа да прояви любопитство към клюките. Искаше му се да разбере как точно неговият наставник, който обикновено изглеждаше толкова лекомислен и несериозен, е успял да привлече вниманието на мъж. — Царь Мертвых харесва ли наставника ми?

Фань Пэн разтвори леко алените си устни и докосна с пръст носа на Син Е:

— Ах ти, твърде си млад и си виждал твърде малко от света. Не само Царь Мертвых харесва твоя наставник, цялото Преисподние си пада по него.

Погледът на Син Е не смееше да се задържи дълго върху Фань Пэн:

— Толкова ли е добър наставникът ми?

— Хей, нали ти му е ученик? Нима сам не знаеш дали е добър, или не? — Фань Пэн разгледа хубавите му прави черти и колкото повече го гледаше, толкова повече усещаше, че нещо не е наред и сякаш вече го е виждал някъде. — Я кажи, да не би да си му син?

Син Е сви устни:

— Той каза, че не съм му син.

Фань Пэн леко се мръщи и го гледа за миг:

— Малкият Е със сигурност не би те излъгал, а и хич не приличаш на него.

Син Е тихо въздиша вътрешно в себе си.

Фань Пэн вдигна единия си пръст, сочейки към единия от призрачните слуги:

— Погледни внимателно тези призрачни слуги в Преисподние, както и онези лудуващи малки призраци по улиците на призрачния пазар.

http://bllate.org/book/39134/4940014

Обсуждение главы:

Еще никто не написал комментариев...
Чтобы оставлять комментарии Войдите или Зарегистрируйтесь