Готовый перевод HP Mismatched Life / Гарри Поттер: Слизерин в гостях у Гриффиндора: Глава 8

Сравнително, Салазар прекара следобеда съвсем обичайно. Имаше час по Трансфигурация, който за него бе детска игра, и професор Макгонагалл дори му начисли десет точки за забележителното представяне.

Хермиона и Рон не го упрекнаха за случилото се сутринта, а напротив — опитаха се да го утешат. Рон, това глупаво момче, дори взе да си мисли, че всичко е по негова вина. Салазар го сметна за забавно — как самите деца днес са толкова лесни за излъгване.

Когато излизаше от класната стая заедно с двете деца, до ушите му достигна подигравателен глас.

— Идиотът Потър най-накрая се научи как да се трансформира.

Салазар се обърна. Драко Малфой, със своята руса коса и сиви очи, присмехулно повдигна вежди към него.

Погледът на Салазар беше сложен. Никога не бе и помислял, че някой от рода Малфой ще му проговори по този начин, при това дете на възрастта на Лайенли.

— Затвори си устата, отвратително порче! — Рон действаше по-бързо, отколкото говореше, и направо замахна с юмрук.

Салазар обаче реагира светкавично и улови ръката на Рон във въздуха.

— Хари? — изненадано промълви Рон.

— Трябваше да използваш онова движение от сутринта, позата на червенокосия къртица, докато лежеше на земята, беше доста ефектна! — подхилквайки се, Драко кимна на двамата си поддръжници, които също се разсмяха.

— Наистина жалко — отбеляза Салазар кратко след кратка пауза.

Без да обръща повече внимание на околните ученици, той се обърна и си тръгна.

Останал игнориран, Драко се стъписа — това не беше реакцията, която очакваше. Скоро той забърза крачка, настигна съперника си и му препречи пътя:

— Не ти изнася ли, а, Белег?

Салазар се намръщи, хвана го за яката и го дръпна към себе си, прошепвайки в ухото му:

— Ако толкова държиш на провокациите, ела в десет часа вечерта в класната стая, в която бяхме преди малко. Вербалните нападки са най-безпомощният вид атака. Ако това дете не го разбира, мога да го науча. В Слизерин силата е единственият стълб, на който се крепи всичко.

Бутвайки Драко настрани, Салазар си тръгна с непроницаемо изражение.

След вечеря Салазар се отдели от останалите и чрез Аппариция се пренесе в библиотеката на Когтевран. Ровена беше майстор на алхимията с дълбоки познания в областта на времето и пространството, а основната му цел сега беше да намери начин да се върне у дома. Взел няколко дебели книги, Салазар се отправи директно към Годрик — той вече бе разбрал, че с днешните деца му е трудно да намери общ език.

Салазар стисна книгите по-силно. Нарочно заобиколи ниския магьосник, който стоеше на стража пред вратата, но в хола откри друг човек. Руса коса, сиви очи — Салазар вече не можеше да се усмихне. Беше очевидно: един голям екземпляр от рода Малфой. Нима това бе задачата, за която Годрик го беше отпратил следобед? По онова време...

Салазар влезе в спалнята на Годрик, обвит в мрачни мисли. Вътре цареше хаос, подът беше осеян с парчета от огледала, които никой не си беше направил труда да почисти. Човекът с изкривеното лице стоеше в ъгъла на стаята, излъчвайки леден студ.

— И отвън е слуга? — попита Салазар, визирайки големия Малфой.

— Хм, точно така — Годрик махна с пръчката си, материализирайки голяма маса и няколко стола. — Седни.

Настоящият декан на Слизерин, настоящият глава на рода Малфой — всички бяха такива, не е чудно, че и двамата декани изпитваха такова раздразнение.

Годрик взе една от книгите, донесени от любимия му, и я прелисти.

— Иска ми се да се върна веднага. Преди хиляда години свършихме всичко, което трябваше, а сега, хиляда години по-късно, всичко се е превърнало в това чудовище. Нима ще трябва да разчистваме бъркотията заради тези потомци-идиоти?

— ...Нека влезе — каза Салазар, докато прелистваше книгата, без да вдига поглед.

Годрик разбра за кого става въпрос. Не му се искаше да излиза да го вика, затова използва договор, за да го призове. След малко се чу почукване на вратата.

— Влез — изкомандва Годрик.

Люциус влезе, треперейки от страх, без да смее да вдигне глава. Той се поклони ниско:

— Господарю...

Салазар се сепна, не можеше повече да чете. Той вдигна глава и впери пронизващ поглед в мъжа пред себе си.

— Обучавах го — Годрик, след като гневът му утихна, изглеждаше крайно изтощен. — Поне не използва челото си, за да поздравява пода.

Люциус наостри уши. Разбра, че в стаята, освен Тёмный Лорд, има още някой.

— Вдигни си главата — каза Салазар.

Люциус не се помръдна. Това беше глас на дете, той трябваше да слуша само Тёмный Лорд. Годрик сви рамене.

Салазар се намръщи и се обърна към него:

— Колко е часът?

— Имаш ли задачи за вечерта? — учуди се Годрик, който беше твърде погълнат от яда си, за да следи времето.

— Обзаложих се на дуел — отвърна хладно Салазар, подпирайки брадичката си с ръка.

— ...Дуел? — Годрик кръстоса крака с жив интерес. — Кой ученик е толкова недалновиден, че да те предизвика?

— Не, аз го предизвиках — отвърна невъзмутимо Салазар.

— О? — Годрик се заинтересува още повече. — И кой е този нещастен ученик, който се е осмелил да те подразни?

Погледът на Салазар се насочи към все още наведения мъж и той ясно произнесе името:

— Драко Малфой.

Люциус подскочи от изненада. Той вдигна глава, шокиран, искаше да види кой е човекът, който разговаря толкова непринудено с Тёмный Лорд, и кой е отправил предизвикателство за дуел към сина му.

Гарри Поттер...

Люциус остана вцепенен. Тёмный Лорд и Спасителят седяха на една маса и четяха книги...

— Реши ли се най-после да вдигнеш глава? — попита Салазар.

Люциус не знаеше дали да кимне, или да поклати глава. Беше твърде шокиран, за да реагира.

— Къде е жезълът? — Салазар премина директно към целта; това беше и причината да иска да види Люциус.

— Отговори на въпроса — подкрепи го Годрик.

За момент Люциус не разбра какво точно питат:

— Какъв жезъл?

— Жезълът, който символизира главата на рода Малфой — отсече Салазар.

Това момче не е Поттер, Поттер никога не би го попитал това. Люциус беше твърде уплашен, за да разбере ситуацията.

— Отговаряй — натисна Годрик, който вече бе разбрал какво замисля Салазар.

— У Драко е — Люциус не можеше да излъже. След като го арестуваха, жезълът остана у сина му.

— В Хогвартс? — Салазар повдигна вежда. Значи в девет от десет случая жезълът е в спалнята на онова дете.

Люциус кимна. Странната сцена пред очите му не му позволяваше да зададе какъвто и да е въпрос.

— Отивам да го взема — Салазар се изправи и в следващата секунда изчезна.

Люциус остана вдървен. Той беше сигурен, че това момче не е Гарри Поттер, защото шестокурсниците още не бяха започнали да учат Аппариция, а камо ли да я владеят толкова умело.

Годрик посочи към ъгъла:

— Застани там и не смей да проговориш.

Той сведе глава и продължи да чете, не желаейки да обръща внимание на потомъка, който го дразнеше.

Час по-късно Салазар се върна. Всъщност, намирането на жезъла беше лесно, но отначало се натъкна на Рон и Хермиона, които го притиснаха да си напише домашните. Беше му трудно да им се развика, затова му отне доста време, докато се отърве от тях.

Салазар небрежно хвърли жезъла на Люциус:

— Вземи го и ела с мен.

Люциус погледна към Тёмный Лорд, а Салазар се обърна към Годрик:

— Ти идваш ли?

— Не — отвърна Годрик, без да вдига поглед. С това лице не му се ходеше никъде.

— Както искаш.

Салазар пристъпи до Люциус и, без да му дава право на отказ, го сграбчи и се Аппарицира.

След замайващо пътуване Люциус се озова на по-светло място. Беше му познато — след секунда разбра, че са в Мэнор Малфой. Защо са тук?

— Мога ли да попитам... — Люциус се почувства по-свободно, когато Тёмный Лорд го нямаше, и се опита да зададе въпрос.

Салазар не му обърна внимание. Посочи празната стена:

— Аз ще призова вратата с магия, а ти я удари с жезъла. Разбра ли?

Врата? Люциус дори не знаеше, че в имението има тайни стаи.

Салазар насочи своята магическа сила и постепенно стената започна да разкрива странни очертания:

— Сега!

Люциус побърза да изпълни нареждането. Тёмный Лорд беше приел този човек, значи и той трябваше да бъде внимателен. Освен това, щом този непознат можеше толкова лесно да вземе жезъла от стаята на сина му, значи беше някой, с когото определено не биваше да се сблъсква!

В стената се появи врата, сякаш от нищото се беше добавила стая.

Значи е останала, помисли си Салазар и изтегли магията си. Дизайнът на вратата беше същият като вчерашния, което означаваше, че е на правилното място. Събра мислите си и открехна вратата.

http://bllate.org/book/27910/3382597