Готовый перевод Seven Realms Heart's Trace / Семь миров: Механическое сердце: Глава 12

Той вечер никой от двамата повече не се върна към неприятната тема. Линь Си дори усещаше, че животът му е станал съвсем приятен — временно бе оставил настрана изследванията на меха. Специалният боен костюм на Атила беше поет от Академията на науките, така че сега той на практика нямаше никакви задължения. Всеки ден гледаше състезания, хапваше вкусна храна, а Атила освен това успяваше да го задоволи напълно. През своите седемнайсет години живот Линь Си сякаш никога не се беше чувствал толкова безгрижен. Нещо повече, Атила му беше осигурил билети за всички състезания след елиминацията на трийсет и двамата най-добри, така че той можеше да отиде лично и да наблюдава битките.

Линь Дун и Линь Нань се бяха записали за индивидуалното състезание за пилоти на меха, Аманда и Ньюинс участваха в двойната категория, Сири също се бе записал за индивидуално, а Келон реши да не се забърква в това. Макар уменията на Келон да се бяха подобрили, на турнир от такъв национален мащаб той щеше да бъде елиминиран още в предварителните кръгове.

Една от наградите за първо място в индивидуалното състезание беше тежка водна руда — този материал за меха беше изключително рядък и дори в Портлендската империя се срещаше рядко. След като видя наградите, Линь Си даде ясна заповед на брат си: задължително да я спечели. Наградата за първо място при двойките беше злато Роцюе, също толкова рядък материал. Ако Аманда и Ньюинс успееха да го вземат, Линь Си нямаше да се церемони с тях.

За сравнение, наградите за техници на меха не представляваха интерес за Линь Си. Те също бяха редки материали, но за него бяха напълно безполезни. Освен това, като най-гениалния мастер мехов не само в Портлендската империя, но и в цялата Звездна система Даодунь, участието му в такова състезание би граничило с измама, затова Линь Си дори не се записа.

Глава 4

В този ден Линь Си разговаряше по видеовръзка с майка си.

— Мамо, как е татко днес? Ти как си?

На холографското изображение лицето на Линь Цзыяо озаряваше нежна усмивка — същата тази усмивка, излъчваща щастие, която беше изчезнала от лицето ѝ за цели десет години. Линь Цзыяо отвърна:

— Баща ти е добре днес. От време на време отваря очи, а понякога реагира и на думите ми. Той също полага усилия да се възстанови.

В Капсулата за ментальной терапии на Вэй Мухуа имаше диагностично оборудване и всяка реакция на Вэй Мухуа се изобразяваше на екраните. След като приключеше с домашните си задължения, Линь Цзыяо прекарваше целия си ден до капсулата на Вэй Мухуа.

— Малки Си, не се притеснявай за баща си, мама ще се грижи добре за него. Детската тренировъчна капсула, която изпрати за малкия Уэй, му харесва изключително много. Ако не го ограничавам, той би прекарал в нея цялото си време.

Линь Си сериозно отбеляза:

— Мамо, сега може да я използва най-много по два часа на ден, трябва да го ограничаваш.

— Мама ще го прави. Добре ли си при Негово Височество? Здравето на принца е крехко, затова трябва да слушаш какво ти казва и да не пакостиш.

Изглеждаше, че Линь Цзыяо познава добре сина си.

Линь Си без капка срам отвърна:

— Как бих могъл да пакостя? Атила напоследък е много зает, а аз всеки ден стоя в стаята си и гледам състезания.

Линь Цзыяо внезапно повиши глас:

— Малки Си! Как можеш да произнасяш името на Негово Височество просто така! Това е много неучтиво!

— … — Линь Си нацупи устни. — О, разбира се, Атила, Ваше Височество.

— Малки Си, не бива да се държиш неучтиво с Негово Височество!

— … Разбрах, той е Негово Височество.

Едва тогава Линь Цзыяо остана доволна и веднага се върна към ролята на грижовна майка, като наставляваше:

— Малки Си, макар че Негово Височество вече не може да пилотира меха и физическата му сила, както и менталната му енергия, вече не са ниво SS, той остава Негово Височество принцът на нашата Портлендска империя и е безспорният Бог Войны на империята. Може би той не се сърди, че го наричаш по име, но другите ще помислят, че си арогантен заради способностите си и че майка ти и баща ти не са те възпитали добре. Малки Си, принц Атила е кумир на мама, а още повече и на братята ти, длъжен си да уважаваш Негово Височество.

— Разбрах, мамо, много го уважавам!

— М-м, мама вярва, че това е било само мимолетно разсейване, нашият малък Си е най-възпитаният.

— …

След като приключи разговора с майка си, Линь Си се чувстваше изключително потиснат. В отношенията им с Атила той беше този, който постоянно търпеше притеснения, а накрая майка му го разпердушини. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Линь Си отиде в кабинета на Атила, претърси го, но не намери нищо подходящо, затова се отправи към банята.

Атила се намираше в кабинета на принца в Императорския дворец. Всички стаи в тази резиденция му принадлежаха — това беше мястото, където живееше, когато още беше принц. По-късно, след като Филип VIII се възкачи на престола, той запази тази резиденция и тя остана място за пребиваване и работа на Атила, когато посещаваше двореца. Впрочем, след като се сдоби със своя Шэньту, Атила рядко отсядаше тук и още по-рядко вършеше служебни дела. През последните дни, докато обсъждаше с Его Величество император делата на Королевската Рыцарская Гвардия, Атила оставаше тук.

Чжоу Нин забързано дойде отвън, почука на отворената врата на кабинета и след като привлече вниманието на мъжа зад бюрото, влезе с големи крачки и бързо каза:

— Командующий легионом! „Някой“ продава на търг в Звёздная сеть сапуна, който сте използвали.

Сребристо-сините очи на Атила станаха мрачни, а Чжоу Нин, събирайки смелост, добави:

— Предполагам, че най-вероятно това е Линь Си.

— Излез първо.

Чжоу Нин излезе и затвори вратата след себе си. Атила набра терминала на Линь Си и другият бързо отговори.

— Линь Си, каква е тази история със сапуна в Звёздная сеть?

На холографското изображение Линь Си беше с нацупено лице:

— Току-що говорих с майка ми и тя ми изнесе лекция.

— Причината?

— Само защото те нарекох по име!

Линь Си беше като разярено малко животно, показващо зъбите и ноктите си, които за Атила не бяха никак остри.

Атила разтри слепоочията си и спокойно каза:

— Ще обясня това на майка ти, позволявам ти да ме наричаш по име. Но Линь Си, замислял ли си се? Ако продадеш на търг сапуна, който съм използвал, някой мъж или жена ще се изкъпе с него — можеш ли да приемеш това?

Линь Си се вцепени.

Атила втренчено гледаше Линь Си и добави с дълбок глас:

— Не мога да приема, че който и да е ще използва вещ, която е била в допир с тялото ми. Това ме изпълва с гняв, който не мога да контролирам. Защото това не се различава от това да те изнасилят пред очите ми!

Гневът по лицето на Линь Си изчезна.

— Можеш да продаваш копчета от дрехите ми, мои автографи, дори писалката или хартията, които съм използвал — всичко това е допустимо. Но сапунът… не мислиш ли, че това е твърде лично? Или не те е грижа? Не те ли е грижа, че предмети, които са били в директен контакт с мен, ще бъдат използвани по същия начин от някой друг?

http://bllate.org/book/27759/3368157